2 Macc 4

Новите злодеяния на Симон

1 ^a А гореописаният Симон, предал храмовите съкровища и отечеството, разпространявал клевети против Ония, че уж той сам насърчавал Илиодор и бил виновник за злините. 2Така той се осмелил да нарече благодетеля на града, покровителя на сънародниците си и ревнителя на законите заговорник срещу царската власт. 3Враждата стигнала дотам, че чрез един от доверените на Симон хора били извършени убийства. 4 ^b Тогава Ония съзрял голямата опасност от противоборството, още повече че Аполоний, военачалникът на Келе-Сирия и Финикия, с действията си подсилвал ненавистта у Симон. 5Затова отишъл при царя, ала не като обвинител на съгражданите си, а с оглед на ползата както за всекиго поотделно, така и за целия народ. 6Той осъзнавал, че без намесата на царя не е възможно мирно да се уредят нещата и Симон няма да спре с безумията си.

Въвеждането на елински нрави в Йерусалим

7 ^c Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник. 8При среща с царя той му обещал триста и шестдесет таланта сребро, а от някои други приходи – осемдесет таланта. 9 ^d Освен това дал писмено уверение за още сто и петдесет таланта, ако бъде упълномощен сам да създаде училище за юноши с място за състезания, както и да впише жителите на Йерусалим като антиохийски граждани. 10Царят дал съгласието си. Щом получил пълномощия, веднага се заел да въведе сред сънародниците си елинските нрави.

11 ^e Той отменил предоставените от човеколюбие права, които юдеите бяха получили от царя чрез съдействието на Йоан, бащата на Евполем, участника в пратеничеството за приятелски съюз с римляните. Така Язон, нарушавайки установената от закона уредба, започнал да налага противни на този закон обичаи. 12Съзнателно построил под самата крепост училище с място за състезания и привличал най-знатните юноши, като ги карал да стоят под езически покрив. 13Така се появили влечението по елинизма и склонността към чужд начин на живот вследствие на неизмеримото безчестие на Язон, този нечестивец, а не първосвещеник. 14Стигнало се дотам, че свещениците занемарили службата при жертвеника. За тях храмът не означавал нищо, нехаели за жертвите, а бързали да вземат участие в противните на Закона игри, щом бивал даден знак за хвърляне на диск. 15За тях нямало никаква стойност онова, което техните предци почитали. За най-добро смятали елинските отличия. 16Затова ги сполетяло тежко нещастие. Онези, на които подражавали в начина на живот и на които искали да приличат по всичко, станали техни врагове и мъчители. 17Защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божиите закони. Последвалите събития доказват това.

18 По времето, когато в Тир се провеждали игрите, устройвани на всеки пет години, там присъствал и царят. 19Тогава нечестивият Язон изпратил зрители от Йерусалим с антиохийско гражданство да занесат триста драхми сребро за жертва на Херакъл. Но самите приносители помолили да не ги употребяват за жертва, понеже това не било прилично, а да ги заделят за други разходи. 20И така, изпратените от негово име пари за жертва на Херакъл по желание на приносителите били използвани за направа на триери.

21 По-късно Аполоний, синът на Менестей, бил изпратен в Египет по случай възкачването на престола на цар Птолемей Филометор. Но Антиох заподозрял царя във враждебност към себе си и се погрижил за своята сигурност. Затова, като се отправил към Йопия, той пристигнал в Йерусалим. 22Язон и населението му устроили великолепен прием. Той влязъл в града, посрещнат с факли и възгласи, а оттам тръгнал с войската си за Финикия.

Менелай като първосвещеник

23 ^f Три години след това Язон изпратил Менелай, брат на горепосочения Симон, да предаде парите на царя и да завърши преговорите по важни дела. 24Той обаче, след като спечелил благоволението на царя и го обсипал с ласкателства, представяйки се за влиятелен човек, успял да се домогне до длъжността първосвещеник, като предложил триста таланта сребро повече, отколкото Язон. 25Получил пълномощия от царя, той се завърнал, но не носел у себе си нито едно от достойнствата на първосвещеник, а единствено гнева на жесток тиранин и яростта на див звяр. 26Така Язон, който измамил собствения си брат, бил измамен от друг и станал изгнаник в Амонската страна. 27Менелай пък получил власт, ала съвсем нехаел за обещаните на царя пари, 28макар Сострат, началникът на градската крепост, който събирал данъците, да ги изисквал. По тази причина и двамата били призовани да се явят при царя. 29Менелай оставил за приемник на първосвещеническата длъжност своя брат Лизимах, а Сострат – Кратет, военачалника на кипърските наемници.

Убийството на законния първосвещеник

30 По време на тези събития жителите на Тарс и Малос въстанали, понеже били дадени като подарък за царската наложница Антиохида. 31Затова царят незабавно си тръгнал, за да уреди нещата, като оставил за свой наместник Андроник, един от висшите сановници. 32Тогава Менелай решил да се възползва от благоприятния случай, задигнал от храма част от златните съдове и ги подарил на Андроник, а други продал в Тир и околните градове. 33Щом узнал със сигурност за това, Ония го изобличил и се оттеглил на безопасно място в Дафне, недалеч от Антиохия. 34 ^g Затова Менелай се срещнал насаме с Андроник и го убедил да убие Ония. Андроник отишъл при Ония и го уверил в неговата безопасност с коварна клетва и подадена ръка. Въпреки подозрителността му той успял да го склони да излезе от убежището си и на място го убил, без срам пред закона.

35 От тази постъпка били потресени не само юдеите, но и много от останалите народи, и възнегодували срещу несправедливата гибел на този мъж. 36И когато царят се завърнал от пределите на Киликия, юдеите в града, а също и негодуващите елини, изразили пред него възмущението си от противозаконното убийство на Ония. 37Потресен до дъното на душата си и обзет от дълбока скръб, Антиох оплакал умрелия заради неговите добродетели и голямото му благочестие. 38Пламнал от гняв, той заповядал незабавно да свалят от Андроник пурпурното наметало, да разкъсат дрехите му и да го разведат из целия град до същото място, където бил погубил злодейски Ония, за да погубят и него – убиеца. Така Господ му въздал заслужено наказание.

Ограбването на храмовата съкровищница

39 Междувременно Лизимах по волята на Менелай извършил в града много светотатства. Мълвата за това се разнесла и народът се вдигнал против Лизимах, понеже много златни съдове вече били откраднати. 40След като разгневеният народ въстанал, Лизимах въоръжил около три хиляди души и започнал да действа с насилие, без да зачита закона. Начело поставил някой си Авран, чиито години били доста, но не по-малко било безумието му. 41Щом видели, че Лизимах налита към тях, едни грабнали камъни, други – дебели колове, а някои събирали с шепи пръст от земята и хвърляли срещу хората на Лизимах, както заварели. 42Така ранили мнозина от тях, други погубили и обърнали всичките в бягство. А онзи, който ограбил храма, убили при съкровищницата.

43 Заради тези събития започнало съдебно разследване срещу Менелай. 44Когато царят пристигнал в Тир, трима мъже, изпратени от събранието на старейшините, му връчили жалба. 45 ^h А Менелай, изпаднал в безизходица, обещал много пари на Птолемей, сина на Доримен, ако се застъпи за него пред царя. 46Тогава Птолемей отвел царя към притвора, уж да си поотдъхне, и го склонил да промени първоначалното решение. 47Така царят отхвърлил от Менелай, виновника за цялото зло, обвиненията, а онези нещастници, които дори и пред скити да бяха говорили, щяха да бъдат освободени като невинни, тях той осъдил на смърт. 48Това несправедливо наказание било изпълнено незабавно, макар те да се застъпвали за града, народа и свещените съдове. 49Дори и жителите на Тир възнегодували против това и на свои разноски им устроили достойно погребение. 50Менелай обаче запазил длъжността си поради алчността на властниците. Неговата злост все повече нараствала и той се превърнал в жесток враг на съгражданите си.